Постинг
16.07.2009 17:03 -
Бележката на човека, застанал срещу танка
2020г.
Чуствате ли промяната в себе си? Не? Но нали вие днес сте друг човек? Вчерашните събития не бяха ли достатъчни?
Мълчание.
Разследващите органи се натъкнаха на бележка в дома на единствения човек, застанал срещу танковете на жълтите павета. Бележката не придоби публичост и беше засекретена в архивите. Самото събитие не предизвика някакви последствия. В държавата всичко беше спокойно:
"...Идва време, когато човек трябва да застане зад това, което мисли. Без да защитаваме позицията си сме просто едни животни, които съществуват, а не живеят. Още повече, че позицията срещу сегашното положение в държавата не е само моя. Всички мислят така. Но само аз ли трябва да излизам напред и да го казвам в очите на тези, срещу които всички ние сме против? Как не се намери още един, поне още един. И след това, като не могат да защитят най-простите си граждански права, като само говорят, пишат в разни форуми в Интернет и са големи само на думи, как ще заявяват все още, че имат ценности?
А любовта къде отиде? Лесно е да обичаш любимия и семейството. Ами всичко останало? Ами свободата, личността... Не са ли те по-важни? Не се ли научихме за половин век, че и те заслужават любовта ни? Че и те са важни? Или след като вече ни се дават даром, сме готови бавно да ги губим без съпротива? Нали ни остават технологичните предимства и нощния живот. Какво друго му трябва на човек?..."
из бележката
Чуствате ли промяната в себе си? Не? Но нали вие днес сте друг човек? Вчерашните събития не бяха ли достатъчни?
Мълчание.
Разследващите органи се натъкнаха на бележка в дома на единствения човек, застанал срещу танковете на жълтите павета. Бележката не придоби публичост и беше засекретена в архивите. Самото събитие не предизвика някакви последствия. В държавата всичко беше спокойно:
"...Идва време, когато човек трябва да застане зад това, което мисли. Без да защитаваме позицията си сме просто едни животни, които съществуват, а не живеят. Още повече, че позицията срещу сегашното положение в държавата не е само моя. Всички мислят така. Но само аз ли трябва да излизам напред и да го казвам в очите на тези, срещу които всички ние сме против? Как не се намери още един, поне още един. И след това, като не могат да защитят най-простите си граждански права, като само говорят, пишат в разни форуми в Интернет и са големи само на думи, как ще заявяват все още, че имат ценности?
А любовта къде отиде? Лесно е да обичаш любимия и семейството. Ами всичко останало? Ами свободата, личността... Не са ли те по-важни? Не се ли научихме за половин век, че и те заслужават любовта ни? Че и те са важни? Или след като вече ни се дават даром, сме готови бавно да ги губим без съпротива? Нали ни остават технологичните предимства и нощния живот. Какво друго му трябва на човек?..."
из бележката
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Валери Начев
2. Дипчиков - Skellig's stories
3. Безпризванний /social media and SEO/
4. Иван Стамболов
5. Екстремни центристи
6. Иво Инджев
7. Сайтът на Пловдив
8. Longanlon
9. Десни връзки
10. Истинската българска история
11. Julian Williams
12. Лъчезар Томов
13. Д-р Тони Филипов
14. Весела Йорданова
15. Александър Божков
2. Дипчиков - Skellig's stories
3. Безпризванний /social media and SEO/
4. Иван Стамболов
5. Екстремни центристи
6. Иво Инджев
7. Сайтът на Пловдив
8. Longanlon
9. Десни връзки
10. Истинската българска история
11. Julian Williams
12. Лъчезар Томов
13. Д-р Тони Филипов
14. Весела Йорданова
15. Александър Божков