"Англосаксонският капитализъм умря с кризата" - така се изрази Саркози преди време. Ако е така обаче, защо за САЩ вече се вижда пояса и започнаха да излизат от кризата може би и по-силни, а Европа все повече пропада с нейния социално-пазарен модел?

От предишният ми пост ясно си личи окаяното положение в Европа в момента. Положението в Русия даже е по-трагично. Девалвация на валутата с 40% спрямо долара. Огромен спад на износа, дължащ се най-вече на слабата диверсификация на икономиката лежаща върху петрола, и отчасти върху суровините. Икономиката пада по-бързо дори и от европейските. От бюджетен излишък се премина а огромен бюджетен дефицит, който за разлика от САЩ не е подплатен с силна международна валута и с кредитен рейтинг позволяващ продажбата на облигации за милиарди. Също така от войната с Грузия насам значителни парични потоци се изтеглят от Русия и чуждестранните инвестиции силно намаляват. Местните компании са с колосални задължения и то главно към западни банки. Местната индустрия е почти съсипана от ниските цени на петрола и ресурсите и е неконкурентоспособна да изнася нищо друго. Кремъл ще трябва да отдели доста ресурси и за тяхното спасяване. Като се има предвид и средствата, които трябва да се изразходват всекидневно за задържане на девалвацията на рублата, увеличените социални плащания и огромните програми за превъоръжаване, може да се достигне до извода, че резерва на Русия, който от август 2008 /след войната с Грузия/ до сега е намалял почти на половина, че Руся може да фалира до края на годината и то по жестоко от 1998-а.

За разлика от САЩ, Германия разчита много на износа. Но какво стана? Износът й от началото на годината е спаднал с 1/3 на годишна база. И това само при водещата икономика, която поддържа ЕС. В същото време американският износ е нараснал с 1.6 на сто до 128.6 млрд. долара, заради засилен интерес към американските фармацевтични продукти, автомобили и телекомуникационно оборудване. Едновременно вносът в САЩ намалява с повече от 5%.

Поради тези причини в момента търговския дефицит на САЩ е намалял драстично, като е достигнал нивата от 2001-а. По този начин се спря изтичането на капитали от САЩ, засили се местната промишленост и се увеличи експорта във времена, в които експортно ориентирани страни като Германия, Япония и Китай свиват износа с двуцифрени числа.

Също така от началото на годината се наблюдава оттласкване от дъното на ипотечния сектор и кредитирането в САЩ. Цените на къщите започнаха плавно да си възвръщат нивата, а предусетили оттласкването от дъното, новите ипотеки за имоти се покачиха с двуцифрени стойности.

Едновременно с това поради отстъпките на плана "Обама", много американски фирми закриват производствата си в други страни и се установяват само в САЩ. Като пример е високотехнологичната компания Интел, която закри заводите си в Азия и не само, че не закри заводи в САЩ, но и обяви инвестиционна програма от 7 милиарда долара на американска земя.

Въпросът е - до кога ние европейците ще се спасяваме самостоятелно и то с антикризисни програми, със стойността на които и Албания не може да се спаси. Защото за да не усетим толкова силно кризата трябва да се замислим и да се вслушаме в мерките, които предлага САЩ. Все пак логично е да се вземе решението на този, който е успял да се пребори с кризата. Едновременно с това обаче трябва да отстояваме друга, този път правилна, европейска позиция - за по-голям контрол на финансовия сектор и международно сътрудничество срещу "данъчните оазиси", хедж фондовете и финансовите инструменти. Пътя е във взаимните компромиси и приемането на най-доброто от двете страни на океана.