Ден 1-ви

За първи път се возих на самолет. Не е нещо страшно. Все пак доста хора оживяват след такова пътуване.
Слизаме на летището и ни чакат един индиец и един африканец с тениски на нашия университет /Салфорд/. След малко забавяне ни извеждат от терминала и пред нас се открива гледка - още терминали... и автобус на улицата пред тях. За жалост /наша/ автобуса взе само половината пътници /български студенти/ и другата половина /пак от същия вид/ останахме да чакаме. Добре че беше едно момиче с нещо като забрадка и английски акцент, за да не остава индиеца сам с нас /африканеца придружаваше останалите май/.
И така, след като бяхме пристигнали в 13.30 на летището, чакахме до 15.30 за да ни вземе някой и нас.
Все пак се добрахме до общежитията.
Все още ремонтират градинката между блоковете, а в сградите мирише на прясно боядисано.
Очаквахме "нещо по така", а стаите се оказаха... просто студентско общежитие.

Запознахме се със съседите. Една от тях е доста прилична брюнетка. Така де - имаше и други момичета, които опровергаха мита за грозните англичанки.

НЕ ИДВАЙТЕ ТУК АКО КОМПЮТЪРА ВИ НЕ Е ЗАПЪЛНЕН ПОНЕ НА 2/3-ти С МУЗИКА И ФИЛМИ.
Такова следене има, че се радвам въобще, че ме допускат в нета с цялото това пиратско съдържание на компа, внесено от БГ.

Не си взимайте и лазаня-полуфабрикат /за микровълнова/. И задължително си вземете чубрица. Също така и печка... за отопление.

И се заредете с търпение за чакане. Ще ви е нужно.

ако може:)
Смятам да отивам да работя в Англия:)

Започвам една дълга серия с дневници. Njoy

kakvo stana s dnevnicite????