- Да, трябва да го убиеш.
- Но той е само един прост селянин! Ако с всеки постъпваме така най-накрая ще останем наистина без работници - проплака момчето.
- Виж сега. Той не е лоялен към държавата и към нас. Това само по себе си е достатъчно престъпление. Ако позволяваме на всеки като него да се измъква безнаказано накрая ще свършим на бесилото пред разярената гладна тълпа.
- Но защо аз трябва да го направя?
- Трябва да свикнеш със занаята. Не може само да доиш кравите. Така няма да станеш истински мъж. Трябва ти твърдост. И изпълнението на присъдата на този престъпник ще ти я даде.
Чиракът замахна с брадвата и обезглави жертвата без да говори повече. Знаеше, че ако той не го направи, същото нещо щеше да грози и него. Той или престъпника. Направи своя избор.

След 9 години...
Чиракът вече беше майстор. Работеше във все същата работилница и изкарваше добре от всоя труд. Системата вече се беше стабилизирала и бунтовниците от планините бяха съкрушени. Само съсвеста му го притисняваше от време на време. Все още не можеше вътрешно да си прости за убийството на селянина, който работеше за покойния вече предишен майстор. И не разбираше защо е така. Все пак наказанието му беше справедливо. Беше се показал нелоялен към държавата и към тях. В тежките времена на криза и глад беше изсипал една кофа с мляко в канавката.