Музиката си звучеше. Конят си пърдеше. И навсякъде миришеше. Най-вече в каруцата зад коня. Обаче миризмата беше особено странна, но причината щяха да разберат прекалено късно.

Бе ден специален - ден за сватба. Киро Мотиката и кака Минка се женеха.

Но да оставим миналото време и да се прехвърлим на сегашно, макар и имайки в предвид същите събития.

"...Каруцата на която возим младоженците нещо се повреди. По средата на пътя сме, а возилото не ще да продължи. Голяма мистификация става. Конят Волфганг го отвързахме от каруцата и качихме новото семейство на него. Булката много се смущава, защото сватбарите вече знаят какво бельо носи в момента, заради начина по който я качиха на коня, но ще й мине. 
Продължаваме да вървим по пътя. Заговаря ме шаферката Цецка. Горкичката - вчера установила, че любимото й кученце е загубило едно пръстче при жестока схватка с носорог. Започвам да я утешавам в храстите... Но какво става? Земята се тресе. Всички пищят и бягат сякаш Станишев и Доган идват. Децата плачат, жени се кръстят, а мъжете от страх започват да копаят окопи. Небето притъмнява. Идва сянка. Сянката излиза от мрака. Всички разбрахме какво дойде - Караконджула със специалните ефекти, който японците наричат - Годзила..."
Митьо Пилето - свидетел

Една година по-късно:
"Заплетеният случай от Кловърбаир си остава все така заплетен. Три села са заличени от територията на България, като причината не е известна все още. Разполагаме единствено с дневника на един свидетел, който за жалост е нямал камера и не знаем каква точно е причината и кой точно е извършил нападението. Разследването продължава."
Прессъобщение на Българската Агенция за Специални Изследвания /БАСИ/