Завърши важната за развитието на света среща на двайсете най-големи икономики в Лондон. Положи се ново начало, но по модела на кой и кой наложи своето мнение?

Еднозначен отговор няма. Лидерите договориха 5 трилиона долара, които да хвърлят срещу кризата тази и следващата година. Само МВФ ще получи 1 трилион и разрешение да започне да продава част от златните си резерви за да подпомага изпадналите в криза. Положи се начало на контрола на финансовия сектор и преследването на страните тип - "данъчен рай". Противоречията обаче останаха. А ето ги и "двата лагера":

- САЩ, Великобритения и Япония настояват да се наливат още пари в икономиката по примера на плана "Обама".

- Германия и Франция не искат и да чуват за нови харчове, като се обявяват за затягане на контрола на финансовия сектор и както се изрази Саркози "за нов тип капитализъм".

Както видяхме на срещата на Г20 и двата лагера отбелязаха попадения и изпълниха част от своите цели, но нито едната страна до сега не може да се обяви за победител. 
Кой всъщност е прав?
И двата лагера имат предимства и недостатъци в плановете си за това мисля, че комбинирания вариант би бил най-добър. Предложението на САЩ за наливане на нови пари би било глупаво, ако заедно с това не се реформира системата и се затегне контрола. 
От друга страна ако се действа с предложението на Германия-Франция би било безсмислено ако не се налеят след това пари за да се задвижи реформираната икономика. 

Тук го има и момента с главното различие между САЩ и Европа относно разходите. Голяма част от парите за плана "Обама" ще отидат за реформиране на образованието и най-вече на здравеопазването - реформи, които в ЕС са завършили /с изключение на България де, но това и без да ви го казвам си го знаете/. Така че харчовете в САЩ не могат да се сравняват с тези в Европа, като ЕС ще има нужда от по-малко пари за да постигне ефекта на плана "Обама". Европа също така е все още разделена. Има държани като Латвия с -12% спад на БВП и като Словения с положителен ръст, а има и фалирали държави като Унгария /благодарение на тамошните социалисти впрочем/. За това и всяка решава според своето положение колко пари да изразходва. 

Другата разлика е в стабилността на валутата и възможностите за дефицит на бюджета. От тази страна САЩ са в несравнимо по-добро положение. Защо?

Държавите в ЕС не разполагат с големи резерви. За да задържат финансиите си в ред дефицита в бюджета им не трябва да надвишава 3% от БВП. За сега се въздържат от печатане на евро, защото по този начин ще отключат инфлация и ще отслабят еврото, като допълнително ще си подкопаят финансовата сигурност. Възможностите им за емитиране на държавни облигации са по-малки, защото всяка икономика е сама за себе си и има по-нисък кредитен рейтинг.

При САЩ положението е коренно различно. Когато борсите и икономиката падат - долара е най-силен, защото той е единсвената световна резервна валута и когато всичко започне да пада всички инвеститори си продават акциите и си купуват долари. ФЕД пък от своя страна печата трилиони долари, които да продаде на тези инвеститори и да подпомогне с тях банките и финансовия сектор. Така САЩ има стабилна валута, която може да печата без опасност от финансов крах.
Също така САЩ все още са най-голямата икономика с най-големи чуждестранни инвестиции и във времена на криза, а и преди това, правителствата от развиващите се страни купуват американски облигации. С печатането на нови такива облигации САЩ финансират трилионният си бюджетен дефицит, който процентно погледнат е около 10% от БВП на САЩ, което е голям процент, но в никакъв случай стряскащ, като се има в предвид стабилността на САЩ. Само като факт за облигациите на САЩ ще кажа, че почти целия резерв на Китай /който е най-големия в света/ е в американски облигации и долари. Това важи и за страни с големи разарви като Япония, Индия, Русия, Бразилия и т.н. Също така и петрола и световната търговия, а също така и задължително всички заеми от международни институции са в долари. Това дава на САЩ почти неограничени възможности за харчове.

И тук идва и третата група, посланието на която не се чу много. Това са Китай и Русия.
Преди срещата те настояваха да се въведе нова световна резервна валута. Да се емитира от МВФ и с нея да се отпускат възстановителните заеми. Двете стани предвиждаха стойността на новата валута да се взема от кошница от валути с различна тежест, в която да се включат както традиционните: долар, евро, йена, паунд и валути на развиващи се пазари /виризайки юана, рупията, рублата и реала/.

Предложението обаче със сигурност ще си остане само като предложение. Главно защото САЩ естествено са против. А за да се приеме такова предложение трябва одобрението на 85% от МВФ. САЩ държат малко над 16% и сами можете да си сметнете, че дори само те да гласуват против предложението няма да се приеме. Да не говорим, че страни като Великобритания и Япония също ще са твърдо против, те имат също значителни проценти. ЕС като цяло по-скоро няма да подкрепи новата валута, както и страните от персийския залив. Евентуална подкрепа може да се получи от Бразилия, Индия и други развиващи се страни, но дори и с нея на дали предложението ще събере дори 50%. Както се казва - обречено е като нашите избори 2в1.