Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2009 18:32 - Пашата обича смелите
Автор: tirith Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5373 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2009 18:46


Абдул Керим Надир паша избърса потно чело. Края на юни беше горещ месец. Особено на север от Балкана. Пашата чирпанлия не беше свикнал на такова време на младини. Харесваше му прохладата на планината. Защо все така го пращаха на най-горещите места. Беше вече опитен генерал и му дадоха командването на османските сили на Балканите. Все пак се беше доказал срещу сърбите. На дали и с руснаците щеше да е различно. Гяури са и те все пак. Казваше той на колегата си паша:

-         Османе, седи си във Видин и си гледай кефа, недей се мъчи да ми помагаш срещу русите – аз ще ги оправя.

-         Абдуле, стар дяволе, русите не са за подценяване.

-         Ти русите остави на нас, я кажи ми от къде го вадиш тоз локум.

-         Тоз е чужбински.

Казваше му Осман паша, ама той от къде да се сети като все локума му е в главата.

След нахлуването на руснаците му дойде идеята да си пише важните работи в дневник...

 

22 юни

Някой си Цимерман форсира Дунав и влезе в Северна Добруджа. От къде се взе този немец при руснаците – не знам.

 

23 юни

Боли ме глава от този климат.

 

24 юни

Страхливи руснаци – само си стрелят с мижавите оръдия по Русе. За това не ми допадат. Пашата обича смелите.

 

25 юни

Осман паша каза, че във Видин имало облаци и валяло малко дъжд. Било на лошо му казал имама. И според мен е на лошо – защото облаците не са при мен за да се пазхладя малко.

 

26 юни

Султана е проводил Кадаиф ефенди да ми каже, че Английският посланик ми бил обиден, че не съм го почерпил с домашно приготвения си локум.

 

27 юни

Ах руснаци с руснаците им. Вместо като истински мъже да пресекат Дунав при Русе и да се срещнам едно в едно те се шмугнали през Свищов. Страхливци.

 

28 юни

Казах на Осман паша да остави хубавото си облачно време във Видин и да ходи в Никопол да наглежда руснаците да не пресекат търговския път за внос на чужбински локум. Най-накрая му развалих и на него рахатлъка.

 

29 юни

Тъкмо щях да тръгвам срещу тези руснаци и те взеха, че се разделиха на три. Как да ги гоня сега? Да се разклеча ли?

 

30 юни

Питах Осман паша какво да правим. Той каза да ги гоним – нищо, че те са на три части пък ние сме двама. Пашата обича смелите.

 

7 юли

Реших да направя малка почивка за рехабилитация, че нещо кръста се обажда, обаче тези наглеци пак създават проблеми. Най-малкият им отряд влезе в Търново. А пък на мен ми е още по-топло и още не е дошъл чужбинския локум.

 

12 юли

Казах на Сюлейман паша да си идва вече от Албания, че толкова време на средиземноморски курорт с кални бани няма да му се отразят добре.

 

13 юли

След малко рехабилитация кръста ми е по-добре.

 

14 юли

Онези лудите ходят да си развяват байряците по Балкана. Баир – будали.

 

15 юли

Дюран-дюран паша дойде чак от Истанбул за да ми каже, че Тарик Бабаит е стъпкал розите на султана по време на игра на Садже и поради тази причина загубил главата си.

 

16 юли

Руснаците превзеха Никопол. Пратих Осман паша в Плевен. Да го видим сега от дъде ще си намери облаци.

 

17 юли

Гюл Кебап паша ми прати писмо за да ме уведоми, че по време на следобедния си чай английският посланик ме наклеветил пред френския, че правя некачествен домашен локум. И това само защото не го почерпих. Много е отмъстителен значи.

 

18 юли

Най-после ми докараха вносния локум. А пък Осман паша си седи обсаден в Плаван без облаци и локум. Малко терапия – да види той, че това че преди две години ми уби любимия сокол не остава ненаказано от Аллах. Все пак му пращам Сюлейман паша на помощ – имам добро сърце.

 

16 август

Ситуацията става леко проблематична – Осман нещо му надошли нови гости от румънско, а Сюлейлан баир-будалите не го пускали да мине. Хубаво, че поне с английския посланик се сдобрихме.

 

10 октомври

Вече ми е достатъчно прохладно.

 

11 ноември

Вчера се завърна експедицията от Антрарктида. Казаха, че пингвините нямат зъби.

 

1 декември

Локумът свърши – имам лошо предчуствие за новата година.

 

9 декември

Осман паша се опита да разбие руснаците, но подлеците го ранили в крака и му избили част от войската. Страхливци. Но вярвам в Осман – пашата обича смелите.

 

10 декември

Предал се е чувам. Жалко. Дано го пуснат все пак де, че има някаква тайна рецепта за домашна баклава.

 

25 декември

Прасета. Пуйки. Подаръци. Коледа. Ние обаче имаме мораториум за празнуването й.

 

26 декември

Казах на Вейсел паша да тръгва към София за да не ни я вземат руснаците. Той ми каза, че веднага след като си изяде шиш-кебапа – тръгва натам.

 

27 декември

Казвам му на Сюлейман да не се занимава с ония баир-будали и да си ходи в Пловдив. Той не възразява. Все пак и той се уморява.

 

28 декември

Ден на майстора

 

29 декември

Халва Гювеч ефенди ми донесе съобщение от султана – „Абдуле, тея руснаци ми докарват киселини – направи нещо по въпроса”.

 

30 декември

Слагаме украсата за Нова година.

 

31 декември

Слушаме султанския ферман-реч, по случай новата 1878 година.

 

1 януари

Тюрлю Тахан ефенди ми донесе ново писмо от султана – „Абдуле! ЧНГ и прочее. Аз не ти писах предишното писмо за да ми даваш съвети за проблема с киселините, а за да се занимаеш сериозно с руснаците”. Не знаех, че взима проблема толкова насериозно – явно и султана обича смелите.

 

2 януари

Реших да действам смело – поръчах двойно количество вносен локум.

 

3 януари

Кус-кус бей – министъра на финансиите ми се скара, че с двойните количества вносен локум ще се влоши външнотърговското салдо на Империята.

 

4 януари

Руснаците имаха дързоста да влязат в София преди Вейсел паша и то без много бой – какви страхливци.

 

9 януари

Сега пък подлите руснаци пленили и самия Вейсел паша барабар с армията му. Трябва да действам твърдо с тях от сега нататък.

 

10 януари

Взимам най-крути мерки. Ще садим тютюн за износ за да подобрим салдото. Войниците ми самоотвержено садят за родината дори и в замръзналата земя. Пашата обича смелите.

 

15 януари

Не им омръзна значи да ми пленяват аверите. Този път беше Сюлейман в Пловдив. Поне се е бил самоотвержено като Осман. Пашата обича смелите.

 

16 янари

Поне не се докопаха до скритото ми оръжие – тютюна.

 

17 януари

Дойдох в Одрин. Хубав град. Хубав въздух. Малко е студено, но се трае.

 

18 януари

Носят се слухове, че руснаците идвали към нас. Според мен искат да ни вземат тютюна.

 

19 януари

Празнуваме националният празник на Империята – 19 януари - пет години без един месец от обесването на Левски.

 

20 януари

Бях махмурлия след празника и не съм се усетил как съм излязъл от Одрин и съм тръгнал с войската към Истамбул.

 

21 януари

Казаха ми, че вчера – веднага след като ние сме си отишли мързеливите и страхливи руснаци са се намърдали вътре.

 

22 януари

Руснаците нещо искат да се настанят навсякъде където ние сме били на път за Истанбул.

 

23 януари

Истанбул. Султана каза, че положението е тежко. Аз го успокоих като му казах, че тютюна е скрит в Истанбул. Като ме чу какво говоря се разплака и си отиде в харема.

 

24 януари

Отидох на следобеден чай с английският посланик. Оплаках му се от положението. Казах му и че не разбирам, защо султана не се радва за тайното ни оръжие – тютюна. За щастие англичанина ми взе проблема присърце и каза, че ще изпрати английската флота в Босфора за да натоварят тютюна за износ.

 

25 януари

Открих че султана си има тайна любовница.

 

26 януари

Приготвяме тютюна за износа.

 

27 януари

Пристигна делегация от Албания. Учените в тамошния университет открили нов вид огън – не гори от дървета, а от листата им. Така не оставало неизползван материал. Ключът бил в предварителното изсушаване. Също като с тютюна.

 

28 януари

Все още се чудя за какво му е на султана тайна любовница при положение, че има 187 официални жени, на 2/3 от които не им знае и имената.

 

29 януари

Днес ходих на кални бани.

 

30 януари

Английската флота пристигна и започнахме да товарим.

 

31 януари

Руснаците като видяха колко тютюн имаме за износ и как бързо го товарим на английската флота веднага поискаха примирие.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tirith
Категория: Политика
Прочетен: 2054323
Постинги: 134
Коментари: 1957
Гласове: 2181
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031