Толкова ли е красива младоста колкото се опитват да я опишат? Песни, танци, купони до зори...? Това ли е?
Кога свършва младоста?
Когато станем на 18?
На 20?
На 33?
На 50?
Никога?

Не е ли младоста състояне на духа?
Не говорят ли за изгубената младост мъдрите хора?
И какво разбираме под "мъдрите хора"? Старите хора? Остарелите хора? Или хората, които вече не са млади?
Не разбираме ли какво имаме чак след като сме го загубили?
Не е ли това мъдроста? Не е ли осъзнаването на загубата на нещо? На младоста?

А тя кога свършва? Не беше свързано с годините, нали?
Но не е ли свързано с купоните и радоста? Не е ли сързана с безгрижето? Та дори и може би с игнорирането на околния свят?
Това значи ли, че не можем да останем завинаги млади? Че самия свят ни кара да порастнем?

А пък като порастваме трябва ли и да се променяме? Чисто като характер? Да оставим мечтата за вечна младост /за неспирно щастие/ и да се заживеем по трудния начин може би?

Не правихме ли сами действителността обаче? Не може ли един беден човек да се чуства по-щастлив от един богат негов събрат? Да? А щом е така не може ли един тъжен човек да се чуства млад, а щастливия – остарял? Май втория случай е невъзможен?

Остаряваме бавно? Не ви ли се струва абсурдно? Може ли човек да е като кожата си – да остарее бавно? За човека не бяха ли важни не годините, а това какво се е случило? Не може ли един миг да е по състаряващ от една година? Или един месец от 10 години? Или една година от 100? Или да си на 100 и да не си стар?

Може ли вечно да си млад? Или живота се грижи да те прекърши?

Младите от всякакви възрасти обичат живота. Той обаче поставя пред тях нужните бариери. Рано или късно. За да не се пристрастяват прекалено към него. За да намалее любовта им към него. За да може някой ден, като им се наложи да го изоставят, да не са се привързали прекалено и да си тръгнат в мир.

...


Alphaville - Завинаги млад

Нека потанцуваме стилно, нека потанцуваме мъничко
Раят може да почака, ние само гледаме небесата
Надявайки се на най-доброто, но очаквайки най-лошото
Ще пуснете ли бомбата или не

Нека умрем млади, или нека живеем вечно
Нямаме силата, но никога не казваме никога
Седим в пясъчника, животът е кратко пътуване
Музиката е за тъжните хора

Можете ли да си представите, когато съзтезанието е спечелено
Поглеждаме със златните си лица към слънцето
Възхваляваме нашите водачи, влизаме в хармония
Музиката е пускана от, от лудите хора

Припев:
Завинаги млад, искам да бъда завинаги млад
Наистина ли искаш да живееш завинаги, завинаги, и винаги?
Завинаги млад, искам да бъда завинаги млад
Наистина ли искаш да живееш завинаги, завинаги, и винаги?

Някои са като водата, някои като горещината
Някои са мелодията, някои са ритъмът
Рано или късно всички те ще изчезнат
Защо не останат млади?

Толкова е тежко да остарееш без причина
Не искам да загина като умиращ кон
Младостта е като диаманти на слънцето
а диамантите са вечни

Толкова много приключения не можаха да се случат днес
Толкова много песни забравихме да свирим
Толкова много мечти се въртят на синьото небе
Нека ги направим реалност

Припев:...

Човек е на толкова години , на колкото се чувства!
И все пак , като виждам колко си млад , се радвам че имаш целия живот пред теб, можеш да направиш каквото решиш!
Бариерите и забраните само ще увеличат твоята активност , да направиш това , което вътрешния ти подтик те кара!
За мен си много зрял в предвид годините ти!
Аз пък се уча от живота на дядовците си и оттам черпя поука! Защото човек никога не е толкова мъдър , че да приеме всичко! Това е по силите само на посветените!
Не искам да ти казвам на колко години се чувствам,защото ще ми се смееш .
Опитвам се да изпълня своето предопределение! Иначе за какво съм на тази земя?
Бъди здрав ,успех и много късмет!

Млад е онзи,който може...

Сънувах със сърцето на дете,събудих се с мислите на старец.Един човек,който си тръгна безвременно няма да ме види как остарявам.Аз също няма да го видя как остарява.Когато проумях това, остарях за миг.Натежах с всичките онези неща, които остават без да се случат.И това няма емоционално измерение.В онази другата действителност духовните връзки нямат възраст.Тук обичаме живота заедно с всичките му неусетни привързаности,а после неистово ги търсим в следите наоколо.Добавяме по бръчица от всяка загуба.Така ли си тръгва младостта?Така ли идва мъдростта?Искаме ли да останем завинаги млади или предпочитаме да остареем заедно.А, не може ли – всеки със своето си темпо, но все пак... някак си да се настигаме... понякога... в младата си мъдрост или може би мъдрата си младост?В преждевременната споделена.
Рецептите за гладка кожа и онези - как да напишем роман за 30 дни, как да отслабнем за 1 месец, как да не-свикнем с преходността и тяхната абсурдна неуместност само в миг... в крайна сметка.
Как да се вместим в крайните срокове, онези, за които никога не сме подготвени?
Съществува ли достатъчност в живеенето, пре-живяването и над-живяването?Има ли предел, след който ти олеква?
Думите сами се пишат. И ги пускам като хвърчила.
И всяка разгърната страница ще значи нещо повече.Чух някой да казва ...би трябвало да съм щастлив човек...И това е само въвеждаща фраза, разчитаща на продължение.В общоприетите класификатори си все още млад човек, макар и „зрял”, а „следователно” по „подразбиране” и щастлив.Позволено ли е да си „би трябвало щастлив”, но и по малко тъжен?От онази здравословната тъга, която си позволяваме насаме, за да „преминем” по-нататък.И от там нататък пак да се научим да се усмихваме, макар и с невидимо за останалите горчиво мимическо ъгълче в усмивката.И да дадем очи на всички онези, които..и да бъдат зрящи тук и сега завинаги с нас.Като отгърната страница, като започната книга.