Прочетен: 16099 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2014 05:53
Немският учен Йохан Каспар Цейс (1806-1856) издава през 1839 г. монографията си „Произходът на баварците от маркоманите“ (Die Herkunft der Baiern von den Markomannen (2nd ed., 1857), в която стига до извода (280, 466, 694), че Ούρουγοϋνδοι, известни към 250 г. от н.е., са хунски народ.
archive.org/details/dieherkunftderb00zeusgoog
Statue of Zeuss in Kronach
През 1973 г. излиза монографията на американският професор Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните“, в която той търсейки произхода на хуните, се връща към извода от 1839 г. на Цейс. Според Хелфен, „в 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, т.е. все народи, живеещи на север от долен Дунав, нахлули връз балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия (Zosimus I, 27, 1 и 31, 1). Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати (Някои славяноманиаци, напр., Ременников, 1954, 10, приемат бораните за славяни. Тяхната фантaзия била рязко отхвърлена от В. В. Кропоткин., Очерки 2, 128). Какви са били уругундите? (гл. Х. Ранните хуни в Източна Европа)“.
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html
"Светът на хуните" books.google.bg/books
Хелфен смята, че Цейс е прав, че това са хуни: „Когато се отчете този факт, че при латинските транскрипции началната буква v- в чуждестранните наименования често се променя на буквата b-, както например в Bandali или Bitheridus (Schцnefeld 1911, p. xxiii) и че гръцките транскрипции на буквата v- често просто се пропуска (най-известен пример се явява Οϋλφιλας = Vulfila), то етническото наименование трябва да бъде *Vur(u)gund. То се среща при Агатий в списъка на хунските племенни наименования, където са посочени: Κοτρίγουροι (кутригури), Ούτίγουροι (утигури), Ούλτίτζουοι (ултинзури) и Βουρούγονδοι (вуругунди). До смъртта на император Лъв († 474), добавя Агатий , Βουρούγονδοι и ултинзури били добре известни и се считали за мъжествени народи (гл. Х. Ранните хуни в Източна Европа)“.
Агатий Миринейски от VІ в.: „Ултинзурите и вуругундите били най-могъщите и най-знамените [от хуните] във времената на император Лъв (457-474) и живеещите по това време римляни“ (История, кн. 5, 11).
Хелфен търси произхода на „европейските хуни“, които според него (и Томпсън, 1948) нямат етнографска и антропологична връзка (The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22.; The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945) с монглоидите хсионг-ну от северен Китай. Нямат...
За Хелфен произходът на европейските хуни е в тези Βουρούγονδοι от 250 г. и той потвърждава извода от 1839 г. на немския учен Цейс, че това са хуни. „Vur(u)gund на Зосим не може да се отделят от Vurugund на Агатий. Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит (гл. Х. Ранните хуни в Източна Европа)“.
Ето така през 1973 г. в монографията си „Светът на хуните“ Ото Менхен-Хелфен стига да една важна констатация за ранната българска история, според която хуните произхождат от българите.
За Хелфен хуните упоменати през ІІ в. от н.е. в географията на Птолемей, съществуват и през ІІІ в., т.е. към 250 г. Така Хелфен отхвърля упреците на определени критици, че „чуните“ на Птолемей от ІІ в. нямат връзка с „хуните“ от ІV в. „Ако чуните на Птолемей са живели в Африка или на Британските острови, ние бихме могли да ги игнорираме. Но техните земи са били в региона, където два и половина века по-късно са живели хуните. Това все още може да бъде съвпадение, макар че ще е доста странно (гл. Х. Ранните хуни в Източна Европа).“
Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан (ІХ в.) дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.
Същото повтаря през Х в. и Константин Порфирогенит.
В рода на поп Йовчо Попниколов (1786-1855) се е съхранявал уникален летопис, според който не само през ІІІ в. (Ото Менхен-Хелфен), но още през ІІ в. от н.е. българите са воювали с римския император Траян (98-117) .
„Прогнаны быша болгары от Траiана римскаго, паки возвратиша ся в лето 489 и имаше предводителя Бориса…“
Дали е имал предвид Βουρούγονδοι, вместо Бориса (?), е нещо, на което тук не можем да дадем отговор. Но затова пък трябва да отбележим, че годината 489/490, която летописа на поп Йовчо визира като начало на българското нашествие на юг от Дунав, удивително точно съвпада с едно допълнение в българския превод от ХІV в. на Манасиевата хроника: „ При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г. ".
Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника...( Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123 ).
Нещо повече, сведението на поп Йовчо за български цар Волег от 502 г., съвпада с данните от хрониката на Йоан Малала (преведена на български още през Х в.) за хунския цар Влах (Балах, Балаш, Балас), чиято съпруга към 527 г. била вдовица.
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html
И така, дами и господа. Завършвам краткото си резюме с тъжната констатация, че българската историческа наука след 1973 г., здраво хваната в клещите на марксизма-ленинизма и Кремъл, се е държала така, сякаш монографията на световноизвестният американски историк от Калифорнийския университет Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните“, в която е прокарана теорията за българския произход на европейските хуни, не съществува.
Но пък летописът, съхраняван в родословието на поп Йовчо от Трявна, съществува. И той потвърждава теорията от 1973 г. на Хелфен.
Готи, българи и хуни…
Краят на Хунската империя в Европа и нач...
ПОП ЙОВЧО ПОПНИКОЛОВ ИКОНОМОВ 1786-1855 – ТРЕВНЕНСКИЯ ЛЕТОПИСЕЦ, ВЪЗРОЖДЕНЕЦ, СЪСТАВИЛ СВЕТОВНАТА ХРОНОЛОГИЯ ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ДО НАЧАЛОТО НА 18 в. Неговите наследници от мъжки пол ставали също свещеници или учители.
Моят пра-прадядо ПОП ЙОНКО ПОПНИКОЛОВ ИКОНОМОВ, р. 1842 г. в Трявна – п. 1923 г. в Г. Оряховица бил възпитаник на Одеската семинария, буден и родолюбив човек, изпитал силното влияние на Георги Раковски, с когото имал тесни контакти, близък с Васил Друмев, изповядал въстаниците от Г. Оряховица преди бесилката през 1876 г.
Неговата първородна дъщеря и моя прабаба Мария Попйонкова Икономова, р. 1869 в Трявна - 1913 г. в Г. Оряховица завършила със златен медал Одеската девическа гимназия и след раждането на пет деца, се отдала на учителската професия. В прогимназията на Г. Оряховица била класна ръководителка на Иванка Христова Ботева. Загинала в Г. Оряховица, спасявайки ученичките си по време на земетресението от 1913 г. Нейният съпруг - Анастас Димитров Вангелов е бил опълченец в Осма опълченска дружина II рота през Руско-турската война под името Анастас Димитров от с. Ряховица, Търновски санджак. След Освобождението завършил Военното училище в София, достигнал до чин подполковник, кавалер на 10 ордена от войните ( Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война).
Иванка Савова – една от дъщерите на Мария и Анастас, завършила Виенската консерватория, била първата учителка по пиано на Светослав Обретенов.
с метода на психопата боцман доказал, че Boulyaroi са burgarii бургарии българи, охрана на долини задълба с метода:
Boupouyovdoi /Vur(u)gundi/ е вуругунди, т.е. хуни .
Е като Boupouyovdoi е вуругунди, как e Boulyapoi, Bavdaloi, Bevetia
Или Boupouyovdoi е Вуругунди, но Boulyapoi е burgarii Бургарии, а Bavdaloi е Будали
ха ха ха
П.П. Тези Boupouyovdoi, са упоменатите от сите арапски историчари " БРГ" / бруджани/ в северното причерноморие ( топоним намерен до топонимо "балкан" от бг маймуни и арменманияци в "сирисйки " китаби на немски език/ , които били Бургундите от атлантика според паковата пасмина или кеф ти според арменския иследовател Ибан Стоянов волжски българи от тези к/о в арменската география от н4 век е записано че строели градове в шести
Ибан Стоянофф ще го обясни изчерпателно за пръв път на Български
заб . според бабата на нутрудинов са бургариите, които психопата боцман е доказал че са оханата на долината атлъ Даже и Ганчо Тъпото не се сетил, че Атлъ била наименована Болга на името им, защото Болгарите дошли от реката Атлъ, на майчин език
летописец, като психопата боцман не знае от кой род е "летопис"
Първа пичатна греша Още от първата дума.
Не е " летописът" а е " .... "
летописец, като психопата боцман не знае от кой род е "летопис"
Първа пичатна греша Още от първата дума.
Не е " летописът" а е " .... "
И да не са били тюрки прабългарите, те са прекарали достатъчно време в номадски племенни съюзи...За да придобият манталитета на конници-завоеватели...
вие, славяните, сте оцеляли, благодарение на нас, българите....В Гърция няма славяни, а те са били много и там, но не са се грижили за вас, подобно българите...
19.10.2014 07:55
Интересна идея...
Прабългарите са имали език лексикално близък до славянския, но с по-различна граматика. Видно и от днешният български, който граматично се различава от всички славянски езици. Апропо, ако българският език на кимерийците не беше лексикално близък до славянския, не е ясно защо Борис 1 въвежда славянското писмо. Ако прабългарите са били тюркоезични, каква би била за тях разликата дали се проповядва на гръцки или на черковнославянски при Борис 1???? Както пише в Манасиевата хроника от 14 в., Аспаруховите българи са били "многочислени" и естественво много повече от славяните...
След ХІІ в. в писменият език на българите се наблюдават промени, които поставят пред учените въпроса коя е причината писменият старобългарски от ІХ в. до ХІІ в. да е един, а след това различен? Това промени в езика ли са и ако е така, защо те имат аналог само в българският писмен език след ХІІ в., но не и в останалите славянски езици?
Българските езиковеди са в дълг на българския език, нито един от тях не си задава въпроса: ако съществува такава рязка и коренна промяна в граматичната система и в част от звуковата система на българския език след ХІІ в., тогава чий е бил писменият ни език от ІХ до ХІІ в.в.?
Как чий? Изворите са категорични, княз Борис-Михаил кани кирило-методиевите ученици, които са създали азбука на езика на славяните и тези ученици, а между тях най-вече Климент Охридски и Наум Плисковски, продължават делото на учителите си в България и превеждат книги на славянски език.
Добре, страх ги е било да зададат някога въпроса историци и лингвисти, след като българи и славяни не са едно и също, и след като очевидно славянския е бил близък лексикално до българския, тогава българите на какъв език са говорили? Защото, ако славянския не бе разбираем за княза и народа, тогава какъв е зора да има черковно-славянско богослужение, при условие, че същото би вършило гръкоезичното или латиноезичното?
И като се зададат тези въпроси, се вижда в каква тиня е вкарана нашата история и език. Как се внушава, че прабългарите били тюркоезични, при това за пример се сочат волжките българи, но и дума не се обелва, че е възможно те да са били отюречени чак след VІІ в. от н.е. Същевременно, за дунавските българи смело се твърди, че те са ославянчени след VІІ в., а прабългарската орда била малка и славяните я асимилирали…
Но българският език задава въпроси и езикознанието ни показва неща, на които само идеологията и репресията могат да затворят устата…
Кои са тези неща?
След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.
След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.
След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.
След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.
След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).
След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.
След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…
След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…
След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…
След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.
След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…
Всички тези особености на българският език след ХІІ в. ни стават ясни от писмените паметници, така както езика преди ХІІ в. ни е ясен пак от старобългарските паметници, т.е. каквото имаме на пергамент, по него съдим за езика и трябва човек да е сляп, за да не види, че това, което е станало след ХІІ в. не е „развитие“ на славянския език, характерно само за българите, а различен в граматично отношение език, който след ХІІ в. навлиза от устната реч в писмената…
Изводите?
Българите, както пишат източниците, са били „многочислени“ (българския превод от ХІV в. на „Манасиевата хроника“), „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в.), „безчислено множество“ („Римска история“ (кн.2, 2). Никифор Григора). Славяните са били по-малко от българите на юг от Дунав, но през ІХ в. княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, които бягат от Моравия и решава да въведе славянския език като черковен и литературен, за да се разграничи както от гръкоезичието във Византия, така и от латиноезичието в Рим.
Това е ход на мъдър политик и държавник.
До ХІІ в. писменият славянски е език на черквата и на политическата върхушка, но след това той започва да става общобългарски писмен език и тогава българската реч започва да навлиза със своята особена граматика, което води до „разрушение словесъ“, както пише през ХІV в. Константин Костенечки.
Всъщност, българската реч е била лексикално близка до славянската, което става ясно и от думи като „мед“ и „здрава“ („страва“), които са употребявали хуно-българите (Приск, Йордан). Хуно-българският език е кимерийски (Прокопий), което ни подсказва, че т.нар. „прабългари“, а и хуно-българите, не са никакви тюрки, а са говорили кимерийски език, който лексикално е близък до славянския и всъщност българите „ограмотяват“ след VІ в. славянския с много кимерийски думи (вкл. дн. руска дума „кумир“), така като арабския и персийския езици ограмотяват след VІ в. тюркския.
Езиковедите не се занимават с философия на езика, за съжаление.
А философията на историческата граматика на българския език сочи, че около ХІІ в. не „старобългарския преминава в среднобългарски“, както ординарно пишат езиковедите, а в граматиката на писмения църковно-славянски навлиза българската реч с нейната особена граматика и заявява претенциите си за писмено експлициране.
21.10.2014 11:10
Такъв език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...
( По Леманну-Гаупту, язык киммерийцев мог быть «потерянным звеном» между фракийским и иранским языком. Георг Хольцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996.georg.holzer@univie.ac.at; Seite an der Universität Wien; http://www.oeaw.ac.at/balkan/] выдвинул гипотезу существования отдельной индоевропейской ветви, которую он отождествил с киммерийцами. Он обратил внимание на ряд балтийских и славянских слов, в которых нарушаются регулярные соответствия с индоевропейскими языками. Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.
Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)
Ето какво пише за “Славяни”, “славянство” в няколко сайта :
"
Лъжа, измислена през XVI-XVII век като геополитическа имперска доктрина.
Има ли славяни изобщо? Tази дума не съществува в нито един документ преди XVII век!
И даже когато се появява, няма нищо общо с днешното й значение!
Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в. - в епоха,
когато мистификациите са мода и привържениците на най-различни идеи започват да ги използват
като оръжие за влияние над въображението на обществото.
Тези "романтици" - дори и когато са разкрити - казват, че така подпомагат някоя "благородна" кауза.
В тази "романтична" атмосфера е изработена Славянската идея от хърватската интелигенция.
Отначало няма яснота, как да се нарича - първо я кръщават "Илирийска идея",
а след това сред мистификаторите се налага думата "славянска".
Идеята заживява свой странен живот.
В следващото си превъплъщение е разработка на австроунгарската дипломация срещу Османската империя.
След това се използва за обезличаване на балканските народи,
които трябва да влязат в сферата на Австроунгарско влияние.
По-късно идеята с охота е възприета от руската империя,
в Петербург започва масово писане на "славаянска" литература.
Историкът д-р Пламен Пасков и компания оспорват историчността на понятието „славяни”.
Никъде в изворите такава дума не се споменава.
Историята свидетелства за склавини, склави, сакаливи и словени, но не и за славяни.
Сюлейманкьойският надпис от IX век пише за склави.
Българската историческа наука превежда – славяни.
Чаталарският надпис от Плиска свидетелства за склавойс, преведено е славяни.
Справка в Гугъл, дори свидетелства за недоразумението.
Думите, от които е “изведено” и “преведено” значението на днешната дума
СЛАВЯНИ, са СКЛАБОИ, СКЛАВИНИ, САКАЛИБИ, СЛАВ[Б]УС и СЛОВЕНИ,
като всички те са с различно изписване,
значение и смисъл от днешното понятие за думата СЛАВЯНИ.
"
22.10.2014 03:50
Ето гръцкият език. В старогръцкия имаме почти същата сложна глаголна система със 7 глаголни времена като в новогръцкия, където има само 1 глаголно време в повече. Падежите са били 7, без звателния. Отпаднали са само 3 и днес са 4, като има тенденция за изпадане на още един, два. Но не са изпаднали всичките 7 падежа. Като пак ще се повтори, че гърците търпят нашето аналитично влияние близо 5000 години. Същото е положението и с немския, румънския, албанския и др. езици. Никъде не изпадат всички падежи, изведнъж, за 3 века. Турският език, който има аналитично влияние донякъде и е от друго езиково семейство, също не е изпуснал всичките си падежи.
Точно това абсолютно противоречие на изпадане на 6 падежа, всички за даден език, отбелязано не къде да е, а в писмените паметници на Дунавска България през средновековието е най-голямото доказателство за голямото разминаване между писменият и говоримият език тогава. Това крещящо противоречие е и най-голямото доказателство за аналитичният, още по онова време, характер на българския език и не само през периода на средновековната дунавска българска държава, а хилядолетия преди това. Защото беше споменато, че гърците идват на Балканите около три хиляди години преди новата ера, със синтетичен език, който и днес не е преминал изцяло към аналитизъм. Това са близо 5000 години. А нашият език е минал към пълен аналитизъм само с малки остатъци.
1. Намерете лингвисти, които да подкрепят езиковите ви идеи.
2. За съжаление в българския вариант се убеждавам, че историк е равносилно на национал-фашист. Правете разлика между колониалната политика на Великите сили и агресивни съседи като Сърбия и Гърция, и езиковите връзки между народите от друга страна
3. Ако не ви се занимава с филолози, прочетете повече за историята на българския език. И моят съвет е - нека това да са учебниците за Българска филология от СУ.
4. Извинявам се, ако съм засегнал някого. Винаги готов за езикови справки, пишете ми...
5. Успех и умната!
Какво повече искаш, ТРЕС, за да видиш, че българският е славянски език...
българи и славяни не са едно и също...Българският език е бил аналитичен, а лексиката ни е индоевропейска...Идеята, че българите са една орда, а славяните много, е лъжа, прокарана от Чертков през 19 в. напук на Манасиевата хроника, където черно на бяло пише, че българите са "многочислени". Ето я и причината синтетичният славянски, приет за писмен от Борис през ІХ в., към ХІІ в. вече да не издържа на живата българска реч, която е била аналитична. Това води до нова граматика, коренно различна от славянската с нейните двойствени числа и падежи. Имате ли в руския език преизказно наклонение. Българските глаголни времена нямат нищо общо със старославянските, те са нещо уникално....
Езика има някакво маловажно значение,
но език и народност са съвсем различни неща.
И в момента в много държави се говори английски, дори е официален език,
без народите в тях да са англичани.
Мисля главното в статията беше :
„Прогнаны быша болгары от Траiана римскаго, паки возвратиша ся в лето 489 и имаше предводителя Бориса…“.
Още през 489 г. имаме Българи на юг от Дунав !
Това е главното !
Коментарът на славянофила,
че Българската държава била военна диктатура не е уместен.
Като не е било възможно да създадат парламентарна демокрация , какво ?
Не е трябвало изобщо да имат държава ли ?
Няма как да прилагаме съвременните стандарти към онова време.
Явлението преизказност и преизказването в славянските езици. София, 1977 (автореферат на кандидатска дисертация).
22.10.2014 12:10
Пенкилерството е една от най-вредните български черти...Обърни се към филолози, след като си историк, ти нямаш задълбочени познания по език...Затова или ги придобий, или намери езикови консултанти...
Отнасям се с уважение към патриотизма си, но изпипай нещата и ги мотивирай...Иначе за един лингвист са неубедителни писанията ти...
Има и смисъл да ти казвам колко езика съм учил и ползвам, за да пише в дипломата ми - Специалист по български език и литература...
И аз съм чел много истории, но бих се обърнал винаги към историк като по-компетентен, защото той е специалист областта си...
Успех в начинанията и послушай съвета ми, по езикови въпроси ползвай консултанти или сам се образовай повече по темата...
Езика има някакво маловажно значение,
но език и народност са съвсем различни неща.
И в момента в много държави се говори английски, дори е официален език,
без народите в тях да са англичани.
Мисля главното в статията беше :
„Прогнаны быша болгары от Траiана римскаго, паки возвратиша ся в лето 489 и имаше предводителя Бориса…“.
Още през 489 г. имаме Българи на юг от Дунав !
Това е главното !
Коментарът на славянофила,
че Българската държава била военна диктатура не е уместен.
Като не е било възможно да създадат парламентарна демокрация , какво ?
Не е трябвало изобщо да имат държава ли ?
Няма как да прилагаме съвременните стандарти към онова време.
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ