136 години вече сме свободни, но все по-често забравяме, че свободата ни не беше дарена. Българският народ преживя първо своето Възраждане – културно, обществено, духовно, а Априлското въстание беше катализатора на промяна на настроенията в Европа, като направи възможна идеята за независима България.

През вековете българската държава е преживявала невероятни сътресения, но и изключителни възходи. Били сме чудото на Европа не един път. И винаги след период на падение.

В момента сме в историческа дупка – най-бързо намаляващото население в целия свят, най-бедната държава в ЕС, най-нещастните хора… В момента сме разединена нация без кауза, без надежда, без приоритети.

---

45 години цареше пълно мракобесие. Тоталитарният режим уби и съсипа съдбите на стотици хиляди, но най-страшното, което постигна, беше изкривяването на народопсихологията ни, на ценностите ни като народ и като хора.

25 години след това вървяхме по грешен път, възприемайки свободата като „всеки за себе си“. Като хищен капитализъм, в който силния винаги печели и се измъква, а правото е субективно понятие. Привнасяхме лошото /в повечето случаи/ от Запада, а добрите практики на развитите демократични общества бяха загърбвани. Вървяхме от едно разделение на друго, от един Месия на следващия и надеждата се свързваше с това „някой да ни оправи“, а ние да си седим и да бъдем блажено оправяни, докато всеки се оправя сам. Показателно е че спряхме да си оправяме градинките пред блоковете. Общото като понятие беше изхвърлено – станахме народ от вълци единаци.

Разбиха се двата фундамента на държавата и нацията – културата и образованието. Чалгата като житейска философия заля всичко. Младежките мечти за светло бъдеще от доктор, учител, артист, инженер се превърнаха в „охранител“, „мутра“, „чалга певица“, „манекенка“ /все в кавички/. Ценностите и морала бяха изтикани в най-прашния и тъмен ъгъл. И много хора, с обоснован реализъм, сериозно заявяват, че така повече не може да я караме – ударихме общественото дъно.

Имаме нужда от ново Възраждане!

Едно възраждане е дълъг процес, състоящ се от много различни фактори, но положителното е че вече е започнал.

Помня как постоянно се говореше в публичното пространство за заспалия български народ. И той наистина беше – години наред – след революционната 1997а /нашият Евромайдан/. Народа търпеше и се пробуждаше спорадично и леко за да си поиска някой и друг лев отгоре. Медиите и общественото пространство се запълваха все по-плътно с културна, политическа и въобще всякаква чалга. Боботеше се за запълване на някакви дупки, смислени обществени дебати за корените на проблемите ни липсваше.
---

До Февруари 2013.

Да, протестите в началото бяха изкуствени. Да, те бяха с определена политическа цел, която изпълниха. Но истинското дойде след като „инжинерите“ си свършиха работата. След падането на правителството бяха истински масовите протести. Стотици хиляди из цялата страна излязоха, за да кажат, че така не може да живеем повече. Доминираха социалните искания, но силни бяха и призивите за край на сегашната система на управление на страната. Варненци казаха звучно „не“ на ТИМ и на техния модел на феодално владеене. В общественото пространство престана да се говори за дребнотемието и се заговори за монополите, за политическата система, за енергетиката. Беше една „Българска пролет“ – социална, наивна и хаотична – социалната ни Революция.
...

И дойде лятото на красивите и интелигентните. Победили в своите игри, „инженерите“ се сметнаха за недосегаеми и наглостта им надхвърли границите на търпимото. Гражданите спонтанно им удариха силен юмрук, който ги разтърси из основи. И сега оценявам като победа, че не паднаха от удара в онзи момент, защото с наглостта си дадоха възможност да се развие една лятна културна Революция. Тя беше красива. Тя беше неповторима. Тя беше дълбоката глътка свеж въздух, от която обществото ни се нуждаеше за да се ороси народния мозък с достатъчно кислород.

В този период се написаха есета, разкази, статии… които със своята сила и смисъл могат да си съперничат с периода на първото Възраждане. Общественото съзнание се променяше все повече и то към положително. Корените на проблемите в България все повече се разнищваха, започна процеса по изваждането на задкулисието наяве.
...

Точката на цикъла на пробуждане през 2013 сложиха Ранобудните студенти. Окупацията на университетите беше връхната точка и след социалната и културната – преживяхме морална и ценностна Революция. Да – това беше момента, в който много от българите разбраха, че не може да се продължава така, че има и друг начин на съществуване. Започна една равносметка на Прехода, на обществото ни, на културата ни, на целия ни модел.

Процесът върви.

Политическата класа бълва помия и инженерни проекти за подмяна с последните сили на изчерпаната си легитимност. Но обществото вече започна да издига все по-силно истинските проблеми и да се пробужда. Важното сега е просветителската дейност и националните приоритети.

-Новото Възраждане изисква на първо място максимално повече хора да осъзнаят, че има път към положителната промяна. Да се изкорени мисленето „не ме интересува – все ще е така, няма какво да се направи“.

-Трябва да се изкорени митът за „тоя дето ще ни оправи“ – трябва всеки от нас да мисли какво сам може да направи за страната си, а не какво държавата му дава или прави за него. Един обикновен ученик с упорство и хъс направи така, че теснолинейката от Добринище до Якоруда да бъде пусната отново в експлоатация. Прочетете класацията 40 до 40 на Дарик и вижте колко много може да се направи в България с добра идея и желание. Трябва да станем отново проактивна нация – така ще имаме и икономика и ще оправим и многото си други проблеми – трябва само гражданска активност /не само по протести, а и за малки лични каузи/, работа и енергия. Положителните примери са много и са вече на лице – да се поучим от тях.

-И последно, но не на последно място трябва да изградим национален консенсус и да издигнем на пиедестал развитието на образованието и културата. Трябва да насочим в пъти повече ресурс към тези сфери, но и успоредно с това да ги реформираме /особено образованието/ из основи, като не се налага да мъдрим с години как – има съществуващи, перфектно работещи модели във Финландия и Естония например.

Новото Възраждане вече се осъществява бавно-бавно. От всички нас зависи да забързаме този процес, за да изградим най-накрая ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА!