Всичко започна от вторичния ипотечен пазар. До онзи момент едно от най-печелившите вложения беше имот в САЩ, цената на който се повишаваше постоянно. Но както всички знаем - няма нищо постоянно. Цените започнаха да падат. Хората които си бяха купили къща на кредит само с инвестиционни намерения видяха как цената на къщата, която са купили и изплащат ипотека на стойност 150 000$ се сгромолясва до към 100 000$. И те си казаха - защо да плащаме за къща за 150 хиляди като струва само 100? И престанаха да си плащат ипотеката, като преди това съвестно оставиха ключовете за опразнената къща на верандата. Проблема беше, че тези хора бяха доста. И следователно банките получиха доста свободни къщи. По същото време строителите завършваха огромен брой нови къщи предназначени за пазара, който растеше. Къщи за продан - много и от всякъде. Купувачи обаче - никакви - кой би си купил къща когато пазара спада и те поевтиняват. 

И Колелото започна да се върти.
Строителите които споменах преди малко също нямаше как да си пласират продукцията, а и те зависеха от кредити, които нямаше как да изплатят и банките взеха и тяхните къщи. Същевременно банките с цел печалба разбира се разиграваха ипотеките за същите тези къщи на вторичния ипотечен пазар и така с такива ипотеки се сдобиха и инвестиционните банки. 

Ипотеките /като тази за къщата за 150 хиляди/ се обезценяваха с всеки изминал ден, а банките не можеха да ги продатат и на загуба заради липсата на купувачи. Тези ипотеки станаха "лошия" актив на банката - реално загубени от нея пари. 
Обаче банките се поддържаха и от кредитите, които отпускаха. Но никой не тегли кредит при спад на пазара. И банките останаха без пари и за сметка на това с огромни лоши активи. Поради взаимообвързаността на банките една с друга тези злокачествени активи "заразиха" финансовия сектор в целия свят. Но първи изгърмяха банките в "окото на бурята" - САЩ. Малките банки започнаха да фалират, а цените на акциите на всички компании - да падат. Големите банки започнаха да искат от правителството да ги спасява, защото са "прекалено големи за да фалират". И точно тогава дойде събитието което взриви димящото буре с барут и въведе кризата навсякъде. Леман Брадърс, една от най-големите американски и световни инвестиционни банки, фалира. Последваха лавинообразни фалити на по-малки банки, национализирането на AIG, премахването на останалите инвестиционни банки като чисти инвестиционни банки, огромен и досега продължаващ спад на цената на акции, суровини и т.н. Кризата обхвана и банките зад океана. Национализираха се банки във Великобритания и Белгия. Почти всички банки по света започнаха да работят на загуба или с правителствена помощ. Активите им се стопиха апокалиптично. 700-те милиарда отпуснати от Буш нямаха шанс. 

Нямаше как това да не засегне и реалната икономика. В САЩ съкращаваха кадрите от финансовата индустрия, имотния балон се спука, а банките не отпускаха кредити и компаниите нямаше как да функционират нормално. Това логично доведе до спад в потреблението и рецесия. Разбира се САЩ, като най-голяма световна икономика и двигател на растежа, след като понижиха консумацията това значеше - по-малко внос и следователо - засегнат беше целия свят. Най-вече Европа, Китай и Япония - главните партньори в САЩ. Кризата зад океана обхвана и останалите страни. По-малка консумация - по-малко производство - повече съкратени работници и по-ниски заплати - по-малка консумация. И Колелото по целия свят започна да се върти, като с всяко завъртане става все по тясно и кризата все повече се задълбочава.

Как да се справим? Трябва да се отстрани причинителя на кризата - злокачествените активи на банките и да се възобнови кредитирането на реалната икономика.

Как да стане това?
Ако знаех отговора сега нямаше да седя и да пиша това, а щях да си прибирам специалната Нобелова награда за спасяване на човечеството. Мога да кажа само как НЯМА да стане и някои предложения измислени не от мен за решението?
Няма да стане по соц. метода - с наливане на пари директно в икономиката. За съжаление въпреки изключително добрата му външна политика Барак Обама има ужасна вътрешна. Говоря за него и за САЩ, защото проблема тръгна от там като най-голяма икономически държава и не може да бъде решен от никъде другаде освен пак от там - действията на която и да е друга страна могат само да забавят въртенето на кръга, но не и да го спрат. Та господин Обама иска да запълни с асфалт дупка на пътя причинена от свлачище. Похвално като намерение, но грешно като идея. Всеки може да се сети, че свлачището пак ще направи дупка, та даже и по-голяма от предишната, но асфалта вече ще е свършил. Трябва подпорна стена. За финансовия сектор. А той смята да даде 2 трилиона долара за реалната икономика. И какво ще стане след като тези пари се налеят? Нито корпорациите ще са по-добре, нито банките ще кредитират.
А предложенията за материала от който да бъде направена подпорната стена са много.
Някои предлагат да се отсавят банките да фалират - да, но тогава пък въобще няма да има кой да кредитира, а паниката навсякъде ще е пълна и всички ще "хлопват кепенците" един след друг.
Други искат да се създатат "добри" и "лоши" банки - т.нар. "зомби" банки, на които да се прехвърлят лошите активи, а останалите да са жизнеспособни и да кредитират. Защо този метод е неприложим е сложно и дълго за обяснение, но ще ви дам пример за това какво стана когато за последен път се използва този похват. Благодарение на него цяло десетилетие през 90-те Япония имаше изумителната от икономическа гледна точка комбинация от рецесия и висока инфлация - цяло десетилетие - "изгубеното десетилетие" - при това.
Вариант е и да се наливат пари за ликвидност, но се видя какво става и тогава - дори и след национализирането си и огромните помощи AIG "постигна" над 60 милиарда долара загуби.

Трябва качествено ново решение. Аз не знам какво трябва да е то, а и не е в моите компетенции, но хора като Обама със стотици хора икономически екип и администрация и другите световни лидери трябва да седнат на масата по време на срещата на G-20 в Лондон и да го измислят този начин, а не самостоятелно всеки да се "спасява" и то само временно, а Колелото да продължава да се върти. И колкото по-бързо го направят, толкова по-добре за всички нас, защото не знам какво ще "сътворят" нашите управници пролетта и лятото, когато целия свят ще усети третата и най-мощна вълна от кризата, а шанс да ги махнем до тогава - за съжаление вече няма.

Няма по-голямо зло за една икономика от това политиците да се бъркат в нея.
Само преди месеци същите тези които ще се събират, натискаха Трише да отпусне лихвите за да улеснял кредитирането (Той не го направи, защото щеше да помпа и без това голямата инфлация)
За мен всички си плащаме в момента за безконтролното печатане на пари което балонизира всичко предните години.
Една кула от карти, няма как да не рухне при първото сътресение.
Което трябваше да се направи, го направиха (Увеличиха гарантираните депозити), лошото е, че се опитват да правят още. Наливат пари в кухи структури (примера с AIG) за сметка на данъкоплатците и на тези банкери които не са били глупаци да раздават кредити на сульо и пульо без обезпечение.
Япония в случая не е от най-подходящите примери, макар във всичко казано от вас да сте прав. Защото японците по принцип спестяват, а не живеят на кредит. За това ли лихвите там са ниски, а банките пълни с пари.
Пък и да им имаме ние западняците рецесията по японски :)) Преди около 3 години се смях когато тогавашния им социален министър се оплака от ужасяващата за страната им безработица от 3.5 % (!)
Решението е да се оставят фалиращите да фалират а да се помага на здравите да минат кризата и на населението да я преживее безболезнено с образователни курсове, социални помощи и инфраструктурни проекти.
Всичко останало само влоши и още ще влошава нещата. Ако миналата година бяха оставили гнилите круши да паднат, кризата щеше да свършва, а не тепърва да започва сега.

Това политиците да не се месят е грешната тактика. До сега те въобще не се намесваха в тези процеси и точно заради липсата на регулация от тяхна страна и прекаления либерализъм стана кризата. Тя също така няма общо с печатането на каквито и да било пари /поне тази част от финансовата система е стабилна - световните резервни валути - еврото и долара са в много добро състояние, проблема е че всички останали валути падат доста спрямо тях/. С курсове, социални помощи и инфраструктурни проекти ще се дават пари на вятъра, а тези които правят БВП и богатството - фирмите, ще са на свободно падане.
"Решението е да се оставят фалиращите да фалират а да се помага на здравите да минат кризата " - за съжаление вече няма фирма или сектор които да са здрави. Ако тези които в момента са на ръба на фалита - фалират, ще повлекат със себе си икономиката и другите фирми.
Прочети още веднъж статията, която съм написал и ще разбереш, че изхода от ситуацията може да дойде само от ново решение за финансовия сектор и кредитирането - другото са пари с които се постига краткотраен резултат. И под ново решение нямам предвид наливане на пари в кухи струстури, а цялостно реорганизиране и по-голям контрол от страна на държавата.
Инфлацията - колкото и да е парадоксално сега сме на другия бряг - заплашва ни дефлация, която от икономическа гледна точка е също толкова опасна както и протекционизма например. Трише и той е човек - и той бърка. Лихвите пак ще падат макар и това да не е достатъчно за да се стимулира кредитирането.
Японците - да те наистина не теглят много кредити. Друг е въпросът с техните /както и всяка друга фирма по света/ компании. Не знам дали си запознат, но няма нито една компания която да е по-голяма от средното, да не говорим и международна, която да не взима кредити и след това да ги рефинансира. Кредитирането е гръбнака на бизнеса, а бизнеса е икономиката. Вижда се, а и тепърва ще се вижда до какво ще доведе липсата на кредит от страна на банките. Та за това и дадох примера с японците. Малко зависими са от потребителските кредити, но в началото на 90-те след разпада на СССР имаше малка световна рецесия от която САЩ и повечето държави се измъкнаха 1992, някои максимум 1993. При Япония рецесията продължи до края на десетилетието заради "зомби" банките. А японската икономика е същата като на запад и за това зомби модела е несъвместим.

с други думи да живее комунистическия интернационал и победилата световна комунистическа революция/юруш всички в 1984 на Оруел/

Какъв комунистически интернационал те гони. Изрично съм споменал, че соц. мерките не вършат работа и само могат да влошат положението.